Честите и внезапни смени в ръководството на ЦСКА досега не са завършвали никога с положителен резултат за клуба. Колкото и да ми е тежко да го кажа, Александър Томов управляваше с поне една идея по-добре от настоящите собственици. Вярно е, че окраде какво що можеше, но ЦСКА играеше футбол. След като Лупи бе изритан, очакванията за разцвет сякаш бързо, бързо се изпариха. Нищо добро не се случи, а за пореден път станахме за смях пред света и многобройните фенове след отпадането на тима от никому неизвестния досега тим на Мура.
След този резил още на другия ден се поиска бърза рокада и промяна в управлението, без претенция кой ще е новия президент на клуба. Това обаче е твърде импулсивно и няма да доведе до нищо по-хубаво, а е много вероятно нещата да загрубеят още повече. Спомняте си след смяната на „Лупи” положението продължи да става от трагично по-трагично, а по негово време макар и с проблеми с лиценза, армейците играеха мъжки, борейки се с всички сили за първото място. Сега опасността клуба да бъде съсипан е напълно реална. Нищо не е ясно, освен това, че Стойчо Младенов трябва да се бори за титлата с изключително тесен състав. Не трябва да го виним и за провала с Мура, тъй като знаете с колко човека бе изпратен да играе реванша.
Стойчо Младенов е може би единственото хубаво нещо за момента в ЦСКА. Той, подобно на предшественика си Радуканов има всичко необходимо да съживи отбора, но трябва непременно да получи по-големи правомощия. Като специалист Младенов е треньор с богат опит, много по-богат от този на Милен Радуканов. Подвизавал се е в португалския футболен елит, а и кариерата му в ЦСКА се помни.
Сега най-оптимистичния вариант пред армейците е ясен, въпроса е дали той ще се случи. Трудно ми е да повярвам, че „Титан” ще абдикират сами, въпроса е в последствие кой ще застане начело? Вариантите са малко, време няма, а първенството започва!
Вярваме в ЦСКА, вярваме и в Стойчо Младенов! Успех армейци!
Св. Тончев
